На 3 април 1879 г. депутатите в Учредителното събрание в Търново единодушно избират за столица на Княжество България град София. Предложението е на проф. Марин Дринов, един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките. мотивът – поради географското разположение и потенциала за икономически растеж.
Тогава столицата ни има 11 694 жители, 2 училища, 10 хана и 120 дюкяна и 3306 къщи.
През 1880 г., когато е проведено първото официално преброяване на София, жителите на столичния град са 20 856, от които 12 368 са мъже. Само 11 395 са родени в града, а останалите 9106 са дошли отвън.
На 6 септември 1885, след Съединението на Княжество България и Източна Румелия, София става столица на обединена България.
На 29 март 1900 г. Софийското градско общинско управление приема проекта на художника Харалампи Тачев за герб на София.
Създаден по повод участието на България в Световното изложение в Париж, гербът е утвърден с указ 115 на княз Фердинанд от 24 април 1900 г. Девизът „Расте, но не старее“ е добавен през 1911 г.
С решение на Общинския съвет от 25 март 1992 г. за празник на София е утвърден 17 септември – църковният празник „Св. мъченици София и трите й дъщери Вяра, Надежда и Любов“. А в периода 1979-1992 г. празникът е отбелязван на 3 април – датата, на която през 1879 г. градът е обявен за столица на България.
През 1878 г. територията на София е едва 3 кв. км, в края на Първата световна война (1914-1918) вече е 8,5 кв. км, а през 1934 г. достига 42 кв. км. С присъединяването на околните села Подуяне, Слатина, Драгалевци, Красно село, Обеля, Надежда, Орландовци, Малашевци територията й нараства на 57 кв. км.
През 1879 г. София е разделена на 18 ориенталски махали. Тогава улиците били без номера, а жителите на града, тогава около 16 000 души, казвали от коя махала са. Само една махара е имала българско име – „Калоянова махала“, всички останали носели турски имена.
Махалата, която се е намирала на територията на район „Възраждане“ се наричала „Ючбунар“, в превод „Трите кладенеца“.
Първият градоустройствен план, който очертава и регулира развитието на строителните граници на новата столица през следващите години е определен с указ на Александър Батенберг (1879-1887) на 22 декември 1879 г.
На 16 януари 1880 г. Общинският съвет утвърждава първия градоустройствен план на София, изработен от френския инженер Амадие. Този план, наречен „Батенбергов“, съчетавал правоъгълна с радиално-кръгова улична мрежа. Очертана е централната част на града – между днешните булеварди „Васил Левски“, „Патриарх Евтимий“, „Христо Ботев“ и „Сливница“.
От 1882 г. до 1947 г. град София е райониран в 4-5 кметства. След приемането на Конституцията от 1947 г. се създава тристепенно деление: Софийски народен съвет – Районен народен съвет – кметски наместници.
През 1955 г. се въвежда нов принцип на административно-териториално деление – създават се 6 района. Тази структура съществува над 30 години, като се увеличава броят на районите с още 6.
На 10 декември 1987 г. 9-ото Народно събрание приема Закон за създаване на общини в град София. С Указ 3405/14 декември 1987 г. Държавният съвет на Народна Република България определя броя, границите и наименованията на общините в град София, които са 24.
Източници на информация: БТА, https://stara-sofia.com
Фототраф Вили Прагер, София 1937-1943
Снимки:https://stara-sofia.com